Какво е реформа?

Според Уикипедия: „Реформа (лат. reformo) е трансформация, промяна, която се вписва по законодателен път.”

Как се правят реформите до сега?

Тълкувайки това определение, позовавайки се само на последните негови две думи, всички правителства до сега твърдяха, че правят реформи. Всъщност, реформа се извърши при смяната на социализма с капитализъм. Реформа беше преминаването от наборна към наемна армия. Всичко останало са само промени. Те не могат да бъдат наречени реформи, защото няма коренна промяна или трансформация на съществуващото положение.

Обединяване или разделяне на министрества, прехвърляне на дейности между различните министерства, съкращаване на бройки, разкриване или закриване на отделни управленчески или обслужващи звена са само структурни промени, но не и реформи.

Реформите в една държава трябва да бъдат заложени и прецизно разработени в държавния бюджет. Структурата на държавния бюджет определя структурата на цялостния общестен и производствен процес в държавата. Системният подход при определяне пътя и движението на паричните потоци в страната може да доведе до правилно структуриране и финансиране на всички дейности. Другият важен елемент във функционирането на една държава са данъците, акцизите, свързаните с тях такси и други държавни вземания. Защо трябва от заплатите на работещите да се удържат многобройни данъци и осигуровки? Нали в крайна сметка всичко това отива в държавния бюджет и от там се разпределя.

Изключвам частните пенсионни осигуровки, които би следвало да се водят на лични НЕПРИКОСНОВЕНИ партиди. Извън тези осигуровки трябва да има един данък, който да се определи от нуждите на държавния бюджет като процент от приходите на всеки гражданин.

Държавният бюджет до сега (и все още) определя начина за събиране на пари и издръжката на всички структури в страната без предварително да са направени разчети за възможната им самоиздръжка.

Десетки комисии и подкомисии, агенции и сдружения се издържат от бюджета, без да се прави анализ за ползата им и възвръщаемостта на парите, които получават. Защо от данъците на изрядни граждани трябва да се плащат заплати и разходи на всички силови и репресиращи структури?

Огромен дял от разходите на бюджета отиват за МВР, следствие, прокуратура, адвокати и съд. Отделно за системата на затворите, интернатите за  малолетни престъпници, лагерите за бежанци и други.

Защо тия звена се издържат от бюджета?

Защо изрядните граждани трябва да плащат за издръжка и обслужване на престъпници?

Ако всяка една дейност на горепосочените служби се остойности, лесно могат да се калкулират разходите за едно дело. Този ред важи ежегодно за десетки хиляди дребни и едри престъпници.

Например: Някой е направил престъпление. За да бъде превъзпитан, са необходими множество дейности, разположени във времето и свързани с разходи: необходимо е МВР да го намери и залови; следствието да проведе разпити и да подготви документи за прокуратурата; тя от своя страна трябва да изготви обвинение и да го внесе в съда; там в няколко заседания ще са ангажирани съдии, заседатели, адвокати, прокурори и охрана. През това време престъпникът  харчи пари и в следствения арест. Отивайки в затвора, той ангажира труда на многоброен персонал и охрана, ползва безвъзмездно сгради, осветление, отопление, храна. Дори го ограмотяват и обучават професионално. Защо за всичко това да се плаща от държавния бюджет, като може да се направи калкулация на всички разходи от извършване на деянието, до освобождаване от затвора. Нека човекът сам плати за всичко това извън наложеното му съдебно наказание.

Възможно е да няма пари. Тогава отива в трудов лагер и се труди, докато сам заработи средствата изразходвани по делото му. Представяте ли си каква огромна армия ще се влее в изграждането на значими за държавата обекти без да има за това разходи! Ще се появи нов вариант на трудовашка армия. 

Ето това е пример за ползотворна и целенасочена държавна реформа, от която има огромна полза за всички – вместо да харчи парите на данъкоплатците, престъпникът ще ги изкарва в полза на държавата и за свое превъзпитание.

Защото направените разходите заради дребно престъпление са много повече, от наложеното съдебно наказание. Наказанието може да е за 1 месец престой в затвора, но изразходваните средства до осъждането му да са значително сума, която той трябва да заплати или отработи. И това ще е една положителна превенция срещу престъпността. Човек ще се замисли дали да краде /примерно/, когато знае какво следва.

Всички тези дейности може и трябва да се издържат от ползващите ги. Силовите ведомства са създадени да преследват и превъзпитават престъпници. Значи те трябва да поемат и разходите им.

И тогава няма да има нужда държавата да подарява 500 дка земя и 100 милиона евро за строеж на затвор, а всичко ще си плащат престъпниците.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/12/16/1012402_noviiat_zatvor_na_sofiia_shte_struva_okolo_100_mln/

Една такава реформа би осигурила средства за НАПЪЛНО безплатни здравеопазване и образование. Тогава и културата няма да получава по-малко средства от предвидените за подслушване.

В този ред на мисли за всяка дейност може да се определят разходите и те да се заплащат от ползващите ги.

От бюджета се дават субсидии на тютюнопроизводителите. Защо? Защо от заплатата на непушачите се субсидират пушачите? Нима десетократните акцизи не са достатъчни? И тези пари потъват в бюджета без налогът да е изпълнил предназначението си.

Защо на земеделските стопани се дават субсидии на декар земя?

Да, субсидии трябва да има, но за произведена продукция. Тогава тя ще стимулира и мотивира производството. А сега стимулът е единствено да се съберат документи за повече декари собствена или арендувана земя и да се покажат пред съответната комисия. Затова полята буренясват. Не, че няма полза –

развъжда се дивеч. Но субсидиите се обезсмислят.

Защо всички собственици на превозни средства плащат пътен данък, независимо колко пъти излизат с автомобила си на пътя?

Някой е построил пътища. Отлично. Всеки път, когато някой ползва този път, трябва да плати определена такса. По този начин ще се събират достатъчно средства за поддържането им и инвестиране в нова пътна мрежа. Но те трябва да отиват само за тази цел.

Всяко правителство твърди, че реформата искала пари! Защо? За какво са тези пари? Нали целта на реформата е справедливо разпределение на разходи и правилно генериране на приходи.

Какви разходи се правят за т.н. „реформа в образованието”? Всъщност, има ли реформа? Раздаването на пари на калпак, разбирай – ученик, довежда до недопустимо снижаване на изискванията  за дисциплина и обучение в училищата. Училищата трябва да получават необходимата им издръжка независимо от броя на учениците. Категорично трябва да забравим соцлозунгите за всеобщо и задължително образование. Не е нужно от едно средно училище с 500 ученика  да излязат 500 вундеркиндчета. И не е възможно! Достатъчно е от тези 500 поне 5 да станат забележителни учени, които ще носят реална научна и практическа полза за страната.

Всички сме виждали различни документчета за компютърна грамотност, в които е написано: „Преминал курс на обучение от ... до ...”. Никъде не се споменава за положен изпит и достигнато ниво на грамотност. Това са хартийки без реална стойност. От практиката си на интервюиращ кандидати за работа знам, че 97% от получилите такива документи нямат и понятие от използване на елементарни приложни програми. Защо тогава е всичката тази загуба на време и средства преди всичко? За да показваме пред света колко сме грамотни? Ненужна безмислица!

Тук ще направя едно отклонение, защото е показателно за целите на различните системи на образование.

През далечната 1973 г. Джон Атанасов идва в България и изнесе лекции в СУ, МЕИ и МИ – София. На лекцията си в МЕИ той каза, че техният институт в САЩ е почти същия като Софийския. Готви същите специалисти в близки специалности. Разлика намирал само в това, че при тях на един професор се падат по 4 /четири/ студента и той от първия до последния курс се грижи за тяхното обучение и развитие. А в бившата сграда на МЕИ до площад „Левски”, имаше една Зала 250. Името й беше такова не защото беше на втория етаж, а защото събираше 250 студенти. Тук изводите се налагат сами. И на дневен ред излиза въпросът: Каква реформа е направена в българското висше образование?

В дългогодишната си работа във високотехнологично производство съм срещал висшисти, които не могат да изброят специалните дисциплини,  които са изучавали, камо ли да знаят какво са учили по тях.

От международните анкети се оказва, че България е с най-много университети на глава от населението и в същото време е на предпоследно място по грамотност в Европа. А и не ни трябват международни анкети, за да видим очевидното?

Така е и с реформата в здравеопазването.

Защо лечението и лекарствата в голяма част от Европа и Африка са напълно безплатни, а у нас умират хора от липса на адекватно лечение?

Защо стоматолозите не вдигат стачки и не ги интересува кой ще им е министър? Защото при тях наистина се извърши реформа, а когато нещата си дойдат на място, няма причини за недоволство.

Личните интереси на политици да присвояват пари от здравната каса ги стимулира да не извършват никакви реформи в здравеопазването. Защото, ако се въведе ред и отчетност, край на възможностите за присвояване.

Първоначалното натрупване на капитал доведе до невъзможност на средния гражданин да има качествено и адекватно обучение и лечение. Ето в тази схема за незаконно натрупване на пари е необходима истинска реформа.

Така може да бъде разгледана всяка област на дейност в държавата и да се намерят правилните решения, осигуряващи траен и устойчив разтеж на икономиката и благосъстоянието на хората. Но това няма да стане от сегашните политици – независимо от коя партия са. Защото прехвърлянето от партия в партия за болшинството означава, че не следват идеология, а интереси.

През последните седмици в България станаха редица събития, които ме карат да мисля, че има надежда. Това са спонтанните демонстрации на ученици в различни градове. Целта – удължена ваканция, е неприемлива и няма да бъде достигната. Но това няма никакво значение. Важното е, че за първи път на улицата излязоха да предявяват претенции ДЕЦА.

Дано това бъдат бъдещите организатори на гражданското движение в страната. Дано тези протести ги научат на колективен отпор срещу издевателствата на политиците. Те са бъдещите ни държавници, политици, учени.

Затова ние, възрастните, трябва да гледаме с усмивка на протестите им, но да вярваме в тях!